Манастирът „Св. Марина“ е един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто българско царство. След падането на България под турско робство започнали гонения и издевателства над монасите и християните. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, но името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа.
Вторият манастир бива възстановен по-късно (1828-1859). През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир, била построена църква в чест и прослава на Св. великомъченица Марина, която съществува и до днес.